ПРИКАЗКА ЗА ЧЕРНИЯ И БЕЛИЯ ОВЕН
                                                                                     
                                      „…в тъмнината юнакът яхнал                                                              черния овен и той го свалил три земи по –надолу…“
                                                Приказки на балканските народи
                                            
Една от сестрите взе черен овен за съпруг.
Сама го избра. Той бе див. Бе красив. Бе различен.
Да, брат му бе бял. И бе влюбен. Но той…той бе друг-
от толкова бяло изглеждаше сив и безличен.

И слезе невястата в долния, черния свят.
Там с радост видя, че той бе като нейния, пъстър.
Домът, в който влезе, бе бял и от слънце огрят.
Тя вдигна глава и запретна ръкави чевръсто

гнездо да си свият с любов, ала се убеди,
че никой на черните, диви овни (и човеци!)
не може по никакъв начин да им угоди!
Че всичко и всички (и най-много –ти!) само пречат.

Че син хоризонт да мечтаеш, за тях е цял грях,
митът за  Икар и крилата за тях е  измама!
Че няма по-горно от долната, черна земя
и нищо по-светло от черното никъде няма…

От мъка жената изплака във рими това,
че взе добротата за скука. Че беше сгрешила.
И вечер до късно четеше, навела глава,
на дивите , черни овнета, де беше родила.

И стихна в женицата белият, вътрешен зов,
тя ден подир ден посивя и сърцето затвори…
Да, всички пастири повтарят, че Бог е любов,
но…колко са тези овни, дето водят нагоре?

                                                                  п.п. Посветено на един млад приятел, чиято съпруга го напусна с думите: „Ти си толкова добър с мен, че ако остана с теб, ще полудея.“