Любов като магаре
                                 „Тъкмо научих магарето си да не яде и то умря.“
                                                             По Настрадин Ходжа
Тази моя любов
е същинско магаре.
Слуша своя си зов-
ни се води, ни кара.

Ту реве, ту мълчи,
ту ръка ти целува.
Но тез дълги уши
въобще не те чуват.

Бог да пази сред мост
да я ръчкаш да тръгне!
Но те милва със нос,
щом те види посърнал.

В ден реве, в нощ, в зори,
рита, както завари.
На шега удари-
става дваж по –магаре!

Тръни? Хапва ги с кеф
и си маха опашка.
Но не ще ти даде
и насън да я яхкаш!

Дресировка? Ами!
С глад урок? Невъзможно!
Ще останеш самин
като Настрадин Ходжа.

Но щом тази любов
не е ясна зорница
 дали аз не съм...(оф!)
баш бая магарица?!?