ХОД СВОБОДЕН

 

Какъв сюрприз!..Добре дошла, Любов!
Къде се губи толкова години?
Бях млъкнала отдавна...Как чу зов?
Бях пуснала резето...Как премина?

 Но, щом си била пътя, влез. Седни,
че сигурно си гладна, изморена!
Да хапнем, както в миналите дни,
да споменем доброто(?) старо време.

 Не, няма да разпитвам… Аз разбрах
за себе си, че тук съм, да ти служа.
Е, имам си в тестото малко страх,
но за мая - потребност да съм нужна.

 Сега ми водиш звездочел юнак,
т Бог благословен, заклет безбожник-
звезда, която не търпи капак
и чело, алергично към намордник.

 Как го намери-звънък, ярък, див,
той не за мен и не от глад е тука!
А аз не искам в мене огън жив-
кого ще стопли с пламъка памукът?..

 Любов, ти пак на двама си напук!
Но днес е друго, сбрала си беззлобни.
Какво пък...Да похапнем, щом сме тук,
а утре, който мести-ход свободен…

                                                       Петя Божилова