За пораснали момичета ...

Отживя си тая кучка

                        –Краченца,вие какво казвахте, докато ни гонеше кучето?
                        –Беж, лиске, да бягаме!
                        –Кака ще ви купи нови чехлички.

                                                                        (народна приказка)

–Какво ми казвахте, краченца,
когато срещаше ни куче?
–Да бягаме със теб, детенце,
че лошо тук ще ни се случи!

 –А вий, очички и ушички,
какво задъхано крещяхте?
–Да бягаме далече всички,
че тука ще ни стане тясно!

 –Аха...добре, че не ви слушах!
И цял живот, където тичах,
влечуго, птиче или куче
щом видех, гледах  ги в очите.

 Не срещнах зло ни в звяр, ни в птица,
а бях дори сред океана.
Ала и аз не бях лисица
и плячка в курник чужд не хванах.

 Не бе фиеста всяка среща,
но бе урок и ме научи
как и змия люби горещо,
как пей делфин, как плаче куче...

 И би било фатална грешка
да вярвам в приказките чужди-
и в звяр да е, душа човешка
ще ти помогне, щом си в нужда.

 Какво, че някои лисици,
все бягащи от лай и случки,
ще съскат, в дупките си скрити:
„ Ех! Отживя си тая кучка!“

                                                                    Петя Божилова